Системата Зелена карта

Европейската система „Зелена карта” съществува от 1949 г. Застрахователният сертификат „Зелена карта” се въвежда през 1953 г. първоначално от осемте европейски държави - Австрия, Белгия, Франция, Холандия, Швеция, Швейцария, Великобритания и Западна Германия.

На 25 нуари 1949 г. Главната работна група по шосеен транспорт към Комисията по вътрешен транспорт на ЕИК, отправя към някои европейски правителства своята Препоръка №5. Тази препоръка, известна като „Женевската препоръка”, полага основата на една голяма международна система – „Зелена карта”.

Въвежда се унифициран застрахователен документ за пътуване в чужбина. Това се налага от съществуващите различия в лимитите на отговорност, застрахователните условия и начина за уреждане на щети в страните, в които  „Гражданска отговорност” е задължителна.

В момента системата "Зелена карта" се състои от 48 национални бюра.

Цели на системата

Създават се условия на пострадалите при ПТП лица да бъдат обезщетени за причинените им имуществени и неимуществени щети от МПС с чужд регистрационен номер и се избягва необходимостта автомобилистите да доказват застрахователно покритие на границата на всяка държава, която посещават.

Тези цели се постигат чрез дейността на Националните бюра – професионални и независими организации, които членуват в „Съвета на Бюрата“, учредени във всяка една от страните от системата и признати от своите правителства като организации, изпълняващи Препоръките и Задълженията, приети от Главната Работна група.

Всяко Национално бюро функционира с одобрението и под контрола на правителството на съответната държава и действа като независима институция.

Функции на Бюрата "Зелена карта"

Съгласно международния договор „Вътрешни правила“ Бюрата имат две основни функции:

• Като Обработващо бюро в страната на настъпилото ПТП имат задължението в съответствие със законовите рамки на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” да уреждат и изплащат щети, възникнали при инциденти с чуждестранни автомобили.
• Като Гарантиращо бюро да гарантират плащанията по валидно издадените застрахователни сертификати „Зелена карта”. Същите се издават на водачите на МПС от застрахователните компании, членове на Бюрото.

Националните бюра функционират и си взаимодействат на основата на двустранно подписани споразумения и на "Вътрешните правила" на „Съвета на бюрата“, задължителни за всяко бюро. Сертификатите „Зелена карта” се приемат от властите на държавите, на които Националните бюра са членове, без допълнителни формалности.

Кога е необходима „Зелена карта”

Сертификат "Зелена карта" не е задължителен за пътуване в Държави членки на ЕИП, Андора, Швейцария и Сърбия

Сертификат "Зелена карта" е задължителен при пътуване до третите държави от системата, а именно: